Петрич, Сайт на Петрич

Град Петрич се намира в Югоизточна България, точно в северното подножие на планина Беласица. В областта това е вторият по големина град веднага след главния център Благоевград. Петрич е разположен в южната част на Петричката котловина, като надморската височина на града достига до 260 м. От тук границата с Петрич е съвсем близо.

Петрич се счита за един от старите градове по поречието на Долна Струма. Историята на града започва още във времето, когато на Балканския полуостров са живеели първите жители – траките. В тези далечни векове на 10 км. североизточно от днешния Петрич, в южните склонове на планинското възвишение Кожух е било изградено тракийско селище. Според местни краеведи, днешния град Петрич е наследник на древното тракийско селище, разположено в южното подножие на възвишението Кожух.

През 1 век пр.Хр. римляните завладяват малкото селище при Кожух и го превръщат в добре укрепен римски град. Според интерпретацията на сведенията на римският историк Тит Ливий се допуска, че този град се казвал Петра. Археологическите разкопки показват, че той е съществувал до 6 век сл.Хр., когато е опожарен от славяните. Предполага се, че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на близката планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич, като към старото име е добавено славянското окончание „-ич“.

През Възраждането с развитието на занаятите и търговията градът и населението му нарастват. Петрич отново променя демографския си облик. През 19 век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Негушко, Гостиварско и от други места. Днес в Петричка община има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич са открити Исторически музей и Общински детски комплекс.

Над стария Петрич, в най - високата част на планинското възвишение, което огражда града от югозапад, има останки от средновековна българска крепост.

Специалисти археолози определят крепостта от края на 10 и началото на 11 век като звено от укрепителната система в Югозападна България. Крепостта е съществувала до края на 14 век, когато е разрушена от турските завоеватели. До нас са достигнали само руини от нея и името й "Гяур калеси".

Смята се, че в резултат на жестока битка, разиграла се в крепостта Петрич пада под турско иго. За тези героични и трагични дни има легенда, в която се разказва, " че между защитниците на крепостта имало и една чудно хубава девойка, която през цялото време развявала зеленото знаме на свободата.

Синът на бея, който обсаждал крепостта, харесал девойката и поискал да я има в своя харем. Изпратил той скъпи дарове - антерии с елмази, с думите: "Войводко, предай крепостта, меча и себе си!". Даровете били върнати. Тогава турците решили да подпалят калето. "Като пламне всичко, заедно с бягащите ще излезе и лъчезарната красавица" - мислили си те. Но в защитата на род и родина нито един от старите петричани не напуснал крепостта.

Всички загинали в горящото кале, сражавайки се до последния си дъх. Застанал до тялото на обгорялата девойка , беят наредил тя да бъде погребана и на гроба и да бъде засято червено цвете, алено като кръвта й, а и достойно за нея: и до днес крепостта, чийто защитници загинали с чест, се нарича "Гяур калеси" или "Крепостта на българите".

Гербът на Петрич има формата на щит. В долната част се виждат зъберите на средновековна българска крепост. В горната - на тъмен фон, със светли букви - е изписано името на града - Петрич. Централната част на герба е заета от изправената фигура на жена, сякаш израсла от зъберите на крепостта, с ясно изразен призивен жест.