Уважаема редакция,
През 2004 г. случайно разбрах, че 15 дка от 20 дка гора в местността Раздол над с. Струмяни са изсечени, а съм един от наследниците. С мой приятел отидох в Държавното лесничейство в Струмяни, където ни посрещна зам. директорът Ваня Топалова. Тя обаче отказа да ми даде каквито и да е документи за парцела. Мотивът й беше, че пълномощното, което ми бяха подписали майка и един от братовчедите, е невалидно.
Топалова ме изпрати в Териториален кадастър - Благоевград, където според нея били всички документи за местността Раздол. В кадастъра също ме посрещнаха любезно, но обясниха, че някой ме е въвел в заблуждение, понеже документите все пак се съхраняват в лесничейството в Струмяни.
Пак се върнахме там. Този път в лесничейството признаха, че имат документи, но за да ми ги покажат, първо трябвало да им представя 8 удостоверения, декларации, преписи и какво ли не още, включително и удостоверение за смъртта на бабата на майка ми, която на мен ми се пада прабаба.
Справих се някак с целия обем работа, възложена ми от лесничеите, но тогава се появи ново изискване - да заведа със себе си в Струмяни и лицензиран лесовъд от Държавната агенция по горите. След като намерих и такъв човек, в ДЛ - Струмяни ми натрупаха една камара главни книги да търся там моя парцел и какво точно се е случило в горите ни.
Естествено, нищо не намерихме. Като видяха, че няма да се отърват така лесно от мен, същия ден в 11.30 отнякъде ми донесоха папка с ксероксни копия и в един от документите открих, че санданската фирма “Асара лес” на Здравко Пензов е добила 534 кубика дървен материал от моите гори.
След още много ровене разбрах, че поръчката е била дадена от моя братовчед Атанас Махлелиев, бивш районен прокурор в Сандански, сега адвокат в столицата. С него и сестрите му аз и моята сестра притежаваме общо 70 дка гори - по 35 дка на всяка от фамилиите, които дори не сме разделили.
Заведох дело в Петричкия районен съд срещу майката на Атанас - Митра Махлелиева, за да ми се изплати половината от печалбата от продадения дървен материал, тоест да ми изплатят около 16 500 лв. В съда леля Митра се защитаваше от служебен адвокат, понеже била безимотна и социално слаба, а синът й беше нещо като адвокатски консултант.
Още когато съдия Диана Хаджиева и Атанас Махлелиев по време на заседанието започнаха да си разказват един на друг вицове, усетих какво ще е решението по делото. Познах - Махлелиеви бяха осъдени да платят 476 лв. за дървения материал. Обжалвах в Окръжен съд - Благоевград, там изчислиха, че братовчедът ми дължи 72 лв. Сега делото е във ВКС.
Водя и друго дело. То е в Сандански и е за подялба на горите между нас и Махлелиеви. В съдебна зала изведнъж получих нотариален акт за собственост на 35 дка, изваден от братовчедите, без въобще да е искано съгласието на майка ми. На това дело бяха представени абсурдни документи - коригирани пълномощни, противоречащи си по последователност дати и т. н.
Живея в Пловдив и пътуването до Благоевград и София е свързано с разходи. Не е изключено в един момент те да надскочат парите от дървесина, които братовчедите ми дължат. Решен съм обаче и до Страсбург да стигна, за да докажа поне на себе си, че все пак има някакво правосъдие.
БЛАГОЙ СТОЙЧЕВ, Пловдив (struma.com)
