Този път популярното семейство Каменарови от гр. Сандански развеселиха млади и стари на втория ден на Божик с организирания от тях голям празник, обхващащ концептуално цялата линия Мелник-Сандански.
Участници в празника станаха всички техни ученици от 4 до 40 годишна възраст от Клубовете „Леб и вино” в гр. Сандански-ЦДГ „Пролет”, За Любители и към Земеделската Гиманазия, русалийска група „Поляните” от гр. Петрич, както и майсторите на зурната от семейството на Селим.
Идеята на подобна инициатива е да се възстановяват постепенно традициите в района за събиране и общо преживяване на празниците, тачени от предците ни, и може би малко позабравени в наши дни като смисъл и душевно лекарство.
Град Мелник стана домакин на старинни хора и русалийски игри, а в село Лозеница дърводелецът и управител на местна механа Георги Кременлиев почерпи всички танцьори и музиканти за свое здраве и на семейството му.
Село Хотово също беше огласено от Формация „Леб и вино” в ранните сутрешни часове, но под формата на църковни песнопения, в съзвучие с литургията отслужена от Отец Димитър. По-възрастни жители разплакани разказаха, че такава служба не са слушали от години.
Родното на фамилията село Спатово посрещаше всеки гост или турист с богата трапеза и дегустация, по случай „Празника на младото вино”, организиран от „Леб и вино”, съвместно с НЧ „Георги Попиванов 1957”, с. Спатово.
Представените автентични хора на селския мегдан в комбинация с приповдигнатото настроение на присъстващите накара десетки преминаващи коли да намалят и отбият, поглед и да се порадват на местните традиции.
Празничното шествие завърши в гр. Сандански, преминавайки по цялата централна търговска улица до Площада, радвайки очите с прекрасните автентични носии, независимо от дъжда, който се проля в следобедните часове на деня.
Бяха извършени Водосвети за здраве на всички участници и жители на населените места, съответно от местните свещенослужители-Отец Димитър (Мелник), Отец Димитър (Спатово) и Отец Иван (гр. Сандански).
Елена Каменарова: Вече няколко години работим за постепенното възстановяване в истинската им светлина на местните традиции, за преобръщането на погледа и ценностната система на местното население. Не би трябвало да се сещаме за празниците само заради трапезата, а по-скоро заради съборността, заради съпреживяването на нещо много по-ценно.
В случая е отпразнуването на Рождество Христово. Всичко това вече ни е завещано от нашите предци, само трябва да го извадим, поизтупаме, поизбършем от прахта-и то ще проработи, за да могат нашите души и сърца, както ние обичаме да казваме на съвременен жаргон- да бъдат рестартирани.(struma.com)
