Петричанката Елена Божкова бе единствената българка, участник в Шестото традиционно любителско благотворително “Алгой ориент рали” от Германия до Йордания, организирано от немски инициативен комитет. Със съпруга си Лотар Кил, четирима съотборници от Германия и още 654 участници в ралито те преживяха екстремно пътешествие заради размирната ситуация в арабските страни.
Ралито стартира по традиция в края на април от немския град Оберщраусен и трябва да приключи на 12 май в Аман, Йордания. На старта потеглили 110 отбора, по 6 души всеки, с 320 коли, с нови дрехи, инвалидни колички, патерици и играчки за йорданските деца.
Изморените от изнурителното пътуване пътешественици били спрени на затворените граници на Сирия и Египет. Египетските власти не ги пуснали в страната, тъй като не могли да гарантират сигурността на хората и колите.
Благотворителният “керван” не могъл да стигне и до Йордания и да зарадва децата там. Затова отборът на Елена се върна в България да дари дрехите, инвалидните колички, патериците, играчките и лакомствата на Дома за деца в село Петрово. Даренията прие директорката на дома Виолета Янева и издаде специален протокол.
Елена Божкова разказа пред репортер на “Струма” за ралито и приключенията на участниците:
Със съпруга ми Лотар, който има сервиз за ремонт на коли, живеем в град Андерфелт, окръг Фулда, провинция Хесен. Решихме да се включим в ралито, нашият отбор е от 6 души, с номер 94.
Имаше отбори от Швейцария, Австрия, Италия, Испания, Турция, Америка. Ралито поставя строги условия за всички участници. Едно от тях е колите, с които пътуваме, да не са закупени за повече от 1111 евро.
Задължени сме да не пътуваме по аутобани, магистрали и всички видове пътища, за които се плаща такса. Не ползваме никаква навигация. Не трябва да отсядаме в хотели за повече от 10 евро на човек. За да станеш участник в ралито, плащаш 2500 евро, а една година преди това всеки участник внася по 100 евро на месец за пътни разходи.
Всеки отбор се събира на доброволни начала, всеки сам си плаща разходите за техническата част, бензин и пътни. Разбира се, намираме спонсори, чиито рекламни стикери са залепени на нашите коли.
Нашият отбор тръгна с три линейки, закупени от немския Червен кръст, те са стари, но се пазеха в едно хале, едната бе с пробег едва 13 000 километра. Наложи се съпругът ми да им смени гумите и да направи козметичен ремонт.
Искахме да ги оставим на параолимпийския отбор на Йордания, но след като не можахме да стигнем дотам, те ще останат на съхранение в Петрич, докато организационният комитет реши на коя организация да бъдат дарени. Носим и инвалидните колички, патерици, дрехи, играчки, лакомства, които оставихме на децата в дома в Петрово.
Тъй като в Сирия в момента е неспокойно и границите й са затворени, организационният комитет реши да тръгнем по резервен маршрут - да се качим на ферибот от Турция през Кипър до Египет, от там да продължим с колите до Израел, откъдето с ферибот да стигнем до Аман и там да оставим целия багаж. С ферибота от Турция стигнахме до турската част на Кипър, престояхме там един ден, след което отплавахме за Египет.
Пътувахме два дена с кораб, приспособен за 8-часови пътувания. Свърши водата, храната, имаше една тоалетна на 250 души. Чакахме пет дена пред Египет, откъдето отказаха да ни пуснат, и отплавахме обратно за Турция, пътувайки в адски условия още пет дена.
Организационният комитет реши да оставим колите на депо в Анталия, а хората да се приберат в родните си места със самолети. Нашият отбор реши да се върне в България и да дари нещата, които носехме за йорданските деца, на децата от дома в Петрово, обясни още Елена Божкова.
Лотар, съпругът на Елена, работи в сервиза си по 12 часа шест дена в седмицата. Връща се изстискан от работа и в единствения си почивен ден - неделя, едва събира сили за новата работна седмица. Това обяснява големия брой на участници в реалито, организирано от немския комитет.
Чрез него немците и западноевропейците си почиват активно, заменяйки една работа с друга, обясни Елена. Сменят натоварения с работа ежеседмичен режим с благотворителна кауза, свързана отново с пари, работа, екстремни ситуации и напрежение.
Докато Лотар въртеше кормилото на линейката от Петрич до Петрово и обратно, наблюдаваше насядалите по тротоарите пред кафенетата в Петрово и Катунци хора в средата на делничния ден, чудеше се и иронично коментираше на леко завален български език: “Труден живот живеят тези хора, много труден живот”, дивейки се как в работен ден може да се пие кафе.(struma.com)
