Кметът на струмишкото Ново село Петър Спасов поискал среща с колегата си от Петрич Вельо Илиев. Не за някакъв досаден проблем на границата, а за да се консултира относно изграждането на мемориал на баба Ванга в родното й село, където я застига вихрушката и слепотата, превърнали я в медиум.
Очевидно на Балканите, за да стане чудо, наистина трябва да се намеси някакъв свръхестествен феномен. И то най малко от ранга на легендарната пророчица. Особено когато става въпрос за българо-македонските отношения и най-вече за личностите, за чиято национална принадлежност вече почти седем десетилетия се води люта битка между София и Скопие.
Един афоризъм гласи, че измислените нации-държави, каквато е македонската, са най-щастливи. Просто защото могат да си напишат такава история, както си искат. Или по-точно - да използваш тази на съседните народи най-вече на майката-родина и да си я приватизират.
В това отношение скопските историчари се оказаха наистина блестящи приватизатори. Като се почне от древните египтяни, които всъщност били македонци и са доплували до долината на Нил от долината на Вардар, и се стигне до античните златни маски, открити там. Тях също ги обявиха за нещо много, ама много древномакедонско. Въпреки че и те, като тези от нашата Долина на тракийските царе, са си гръцки бутик...
Но най-много се крадяха имена. Особено от по-ново време. За "македонци" бяха обявени братя Миладинови и Григор Пърличев, Гоце Делчев и Яне Сандански, Христо Смирненски и Никола Вапцаров. Интересно как пропуснаха Паисий Хилендарски - можеше набързо да обявят "История славяноболгарская" в "История славяномакедонская".
За да се стигне до настоящия ни президент Росен Плевнелиев и бившия премиер Сергей Станишев. Човек да не смее да се пошегува или да разкаже, че баба му и дядо му избягали я от Драма, я от Охрид, защото са се чувствали именно българи.
Мъка, мъка... Но няма друг начин да изграждаш национална идентичност, когато няма такава. Вижте само имената на кметовете на двете селища, разделени от една изкуствена граница, плод на войни, национални катастрофи и геополитически сметки на Великите сили. Могат да бъдат разменени, без да направи някому впечатление. Даже това на българския "македонец" звучи "по-македонско" от това на македонския българин.
Против историята и против гласа на кръвта не може да се върви. Еднакво бурното одобрение и на струмичани, и на петричани относно проекта показват, че както е казано в Писанието, времето за хвърляне на камъни е свършило, и е дошло време за тяхното събиране.
Баба Ванга наистина е родена в Струмица. Само че през 1911 г. цяла Македония е под турска власт. През 1912 - 1920 г. този край е в Царство България. От 1942 г. до смъртта си пък сляпата прорицателка живя в Петрич. Как да я поделиш?
Самата тя бе категорична относно цялата българо-македонска драма: "Където е текло, пак ще тече". Явно е дошло времето и това нейно пророчество да се сбъдне. Дано все пак някои хора - не в Струмица, а в Скопие - да не се поддадат на изкушението да я "приватизират".
