Бабите Верка и Смиляна от Кавракирово вчера продадоха последните си салатки на пазара в Петрич. Възрастните жени, както и повечето си връстници от селата разчитат единствено на земеделието, за да закърпят месечните си бюджети и да си осигурят прехраната и лекарствата. Те са отчаяни, че заедно с тях си и отива и българското селско стопанство, защото младите хора не са научени да работят на полето.
„По две лехички в дворовете си сеем, имаме и малко на полето, но веке не можем да работим. Вижте ни ръцете какви са напукани. Като умрем, не знам как ке ни ги целуват. Требва по китките. И гражданите ни се смеят. Ама докъде сме ние с тия ръце, дотам ке е това”.
При тези думи баба Верка показва изложените на сергията къдрава маруля, репички, по няколко връзки кромид и чесън и купчина спанак, който, докато приказва, очиства и разфасова в найлонови торбички. „Младежите нема да идат на полето. Ке гладуват, но нема да работят това, което ние работим. И гражданите не знам що ке ядат тогава”, нарежда баба Верка.
